Трамваят е черно-бял, модел '25г., от атентата в катедралата "Св.Неделя".
Трамваят е празен, Сергей се упражнява сам. Няма Симеон, няма Доган, няма Зваздичка, няма коалициона култура. Няма ги и олигарсите. Тях не ги возят в трамваи. Няма и пътници. Никой не ще да се вози на трамвая на Сергей, освен Стефан Данаилов, който е на всеки километър.
Най-популярното лице на БСП според всички социологии обаче не е в крак с времето, не може да достигне темпото на Сергей, налага се да тича. Изскача изпод мостче, което вероятно току-що е заредил с експлозиви. Дотичва, качва се, обаче - греда - среща стена от другарска критика. "Не е като едно време..." "Идеите и мечтите са същите, Сергей" - брани се Серго.
Пенсионер - мазохист изплува от задната част на трамвая, и с ръка на сърцето повтаря репликата на културния министър. Видът и облеклото на човека са ярка илюстрация на социалната политика на правителството. Ръката на сърцето може и да е в следствие на сърдечен пристъп - скрита критика на здравнта реформа.
Затова сигурно в трамвая я няма Масларова, няма го и здравният министър. Министърът на транспорта трепери в съседните шубраци и се моли да не се запали нещо в мотрисата, че направо той ще изгори после. Знае, че министъра на извънредните ситуации е в отпуск и на помощ не може да се разчита.
Сергей обаче не излежда притеснен. За него е важно да кара, нищо че няма пътници. Черно-белият трамвай уверено продължава по нанадолнището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар